Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
13 дек. 2011 г., 21:28

Краят 

  Поэзия
440 0 4

Понякога седя и си мисля,

не мога ли да съм щастлива, не трябва ли...

Сама докосвам тишината.

Ще си изгоря цялата поезия,

нека нищо от мен не остане...

И тогава няма да има смисъл.

Всеки път едно и също става.

Писна ми да съм такава.

Нека се слея с мъглата, 

само да не боли...

Но не е толкова лесно, нали?

А как ми се бяга от всичко,

искам да избягам от реалността

и да не се върна никога.

© Ивона Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбирам те..наподобява кучето когато си гони опашката..когато спре и опашката спира..и тогава човек вижда,че (може да) е щастлив без причина.
    Поздрав!
  • Много тъжно.Вярвай,че всичко ще се оправи,трудните моменти ще минат,ще дойдат по-хубави!!!
  • За жалост всеки има трудни моменти и му се иска просто да избяга-но това е реалността , искаме или не.Трябва да се научаваме да я приемаме и да живеем в нея!Натъжи ме стихът ти!Харесах!
  • когато виждаме че няма на къде да бродим а тежи ни таз съдба да избяга желае нашата душа
Предложения
: ??:??