Краят

13 dic 2011, 21:28

Poesía

445 0 4

Понякога седя и си мисля,

не мога ли да съм щастлива, не трябва ли...

Сама докосвам тишината.

Ще си изгоря цялата поезия,

нека нищо от мен не остане...

И тогава няма да има смисъл.

Всеки път едно и също става.

Писна ми да съм такава.

Нека се слея с мъглата,

само да не боли...

Но не е толкова лесно, нали?

А как ми се бяга от всичко,

искам да избягам от реалността

и да не се върна никога.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

geowid (Георги Видинов)

2012-01-29T18:35:29+02:00

Разбирам те..наподобява кучето когато си гони опашката..когато спре и опашката спира..и тогава човек вижда,че (може да) е щастлив без причина.
Поздрав!
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-12-17T14:57:28+02:00

Много тъжно.Вярвай,че всичко ще се оправи,трудните моменти ще минат,ще дойдат по-хубави!!!
fervor (fervor)

2011-12-14T10:06:39+02:00

За жалост всеки има трудни моменти и му се иска просто да избяга-но това е реалността , искаме или не.Трябва да се научаваме да я приемаме и да живеем в нея!Натъжи ме стихът ти!Харесах!
tsveti2312 (Цветелина Недялкова)

2011-12-14T09:58:25+02:00

когато виждаме че няма на къде да бродим а тежи ни таз съдба да избяга желае нашата душа