Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века,
недочертали в ума си най -дръзкия план –
да не разсмива с мечтите си смели човекът
своя създател. Защото седи на вулкан.
Беше останал на блажната баница краят,
вярно– препечен до въглен,
и тъй се яде.
Но се наложи безвреме попът да узнаят, ...