Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века,
недочертали в ума си най -дръзкия план –
да не разсмива с мечтите си смели човекът
своя създател. Защото седи на вулкан.
Беше останал на блажната баница краят,
вярно– препечен до въглен,
и тъй се яде.
Но се наложи безвреме попът да узнаят, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up