21 янв. 2010 г., 11:16

Краят на началото 

  Поэзия
1956 0 20
Ограничаваш моя свят до огледалото,
където вместо мене търся теб.
Ти си началото и краят на спиралата.
И буквите на всеки следващ ред.
Побъркваш. Тази близост подлудява.
Докосвам се. И искам да си ти.
Стъкло. А като нож разполовява
душата ми на няколко души.
И всяка част е някаква вселена,
където съм безтебна и сама.
Ограждам. И така съм оградена,
че в мен достига само тишина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??