21.01.2010 г., 11:16 ч.
Краят на началото
Ограничаваш моя свят до огледалото,
където вместо мене търся теб.
Ти си началото и краят на спиралата.
И буквите на всеки следващ ред.
Побъркваш. Тази близост подлудява.
Докосвам се. И искам да си ти.
Стъкло. А като нож разполовява
душата ми на няколко души.
И всяка част е някаква вселена,
където съм безтебна и сама.
Ограждам. И така съм оградена,
че в мен достига само тишина. ...
където вместо мене търся теб.
Ти си началото и краят на спиралата.
И буквите на всеки следващ ред.
Побъркваш. Тази близост подлудява.
Докосвам се. И искам да си ти.
Стъкло. А като нож разполовява
душата ми на няколко души.
И всяка част е някаква вселена,
където съм безтебна и сама.
Ограждам. И така съм оградена,
че в мен достига само тишина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Тодорова Всички права запазени
Предложения
-
-
В моя свят тъгата е гостенка, може само веднъж да нощува, а скръбта е нахалният просяк, който с чужд...
-
Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
-
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
