darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
21.01.2010 г., 11:16 ч.

Краят на началото 

  Поезия
1833 0 20

Ограничаваш моя свят до огледалото,

където вместо мене търся теб.

Ти си началото и краят на спиралата.

И буквите на всеки следващ ред.

Побъркваш. Тази близост подлудява.

Докосвам се. И искам да си ти.

Стъкло. А като нож разполовява

душата ми на няколко души.

И всяка част е някаква вселена,

където съм безтебна и сама.

Ограждам. И така съм оградена,

че в мен достига само тишина.

Но теб те има. Трябва да те има!

Игра на светлината в огледалото.

Създавам те. Изричам твойто име.

 

Ден първи. Краят на началото.

 

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Прекрасно е!
  • Велико е!!!
    Адмирации!!!
  • Това е! Великолепна поезия! Саморазголване до себеотрицание, едно изболедувано и причиняващо болка себеразкриване... в името на искрената споделеност. Възхищавам ти се, Надежда!
  • благодаря ти за откровеността
    всеки се е чувствал така
    но малко са тези които ще смеят да си признаят

    то това е май идеята на поезията
  • Великолепно!!!
  • ограничаваш възможността ми да ти напиша нещо наистина смислено и хубаво,просто стиха ти ме направи безмълвен.
    Прекланям се пред таланта ти , Надежда
  • Обичам този стих. Душата ти. Обичам теб. Този твой специфичен начин на изразяване, всяко едно съприкосновение с твоите стихове, ме карат да вярвам в наличието на чувствата, разкъсали душата ми...на няколко души, Над! Поздравления свише!
  • Браво, Наде! Как съм те пропуснала?
  • чудесен стих!
  • Как да коментирам, а?!
    Стиховете ти ме оставят без думи!!!
  • !!!
    Наде,липсват ми стиховете ти!Минавай по-често!Толкова е хубаво!
    Стихът е...изключителен!
  • !!!
  • Поздрави за чудесния стих.
    Между другото, стихотворенето, което си сложила в профила си, ми е любимо!
  • Много ми хареса поздрави за което
  • Много истинско... поздравления
  • Но теб те има. Трябва да те има!
    ...
    Браво, Наде*!!!
  • Прекрасно е!
    Благодаря!
  • Побъркваш. Тази близост подлудява.

    Докосвам се. И искам да си ти.

    Стъкло. А като нож разполовява

    душата ми на няколко души.

    И всяка част е някаква вселена,

    където съм безтебна и сама.

    Ограждам. И така съм оградена,

    че в мен достига само тишина.



    Комплименти за стиха!

    Познавам стиховете ти и от другаде*
    Стилът ти е трудно да се сбърка!
  • много, Наде!
Предложения
: ??:??