12 сент. 2018 г., 13:26

Крехка вяра 

  Поэзия » Другая
506 10 10

Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа.
Червени пелерини завъртяха
дърветата на моя булевард,
където разхищава роли вятър. 
Навярно на молитвите гласът
е стигнал до безкрая на небето, 
но чудя се, което премълчах... 
как Господ най-разбиращо разчете. 
Спокойни, неми, есенни мъгли, 
платното бяло нежно постелете... 
Невидимата сила ще прости, 
че стискат палци тихичко ръцете.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??