RainaVakova
431 2770
12 sept 2018, 13:26

Крехка вяра 

  Poesía » Otra
504 10 10

Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа.
Червени пелерини завъртяха
дърветата на моя булевард,
където разхищава роли вятър. 
Навярно на молитвите гласът
е стигнал до безкрая на небето, 
но чудя се, което премълчах... 
как Господ най-разбиращо разчете. 
Спокойни, неми, есенни мъгли, 
платното бяло нежно постелете... 
Невидимата сила ще прости, 
че стискат палци тихичко ръцете.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??