6 нояб. 2018 г., 10:27

Крехки 

  Поэзия » Другая
401 5 6

Колко сме крехки, колко сме чупливи,

а се държим сякаш сме от стомана?!

Духът крепи ни, затова сме живи,

и него трябва ловко да измамим.

 

С илюзии се храним и с надежди,

с любов (по малко), но и с доста жар.

С тего́бите си правим често срещи,

и носим на гърба си куп товар.

 

А колко крехки сме, дори не знаем –

„След битките по-силни сме“, дали?

Кога обаче ще го осъзнаем –

в следи от рани винаги боли!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??