Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди,
с любов (по малко), но и с доста жар.
С тего́бите си правим често срещи,
и носим на гърба си куп товар.
А колко крехки сме, дори не знаем –
„След битките по-силни сме“, дали?
Кога обаче ще го осъзнаем –
в следи от рани винаги боли!