6.11.2018 г., 10:27 ч.

Крехки 

  Поезия » Друга
427 5 6

Колко сме крехки, колко сме чупливи,

а се държим сякаш сме от стомана?!

Духът крепи ни, затова сме живи,

и него трябва ловко да измамим.

 

С илюзии се храним и с надежди,

с любов (по малко), но и с доста жар.

С тего́бите си правим често срещи,

и носим на гърба си куп товар.

 

А колко крехки сме, дори не знаем –

„След битките по-силни сме“, дали?

Кога обаче ще го осъзнаем –

в следи от рани винаги боли!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??