Ето пак лято, пак пек,
от челото ми се лее пот,
грабнал с ръка чук нелек,
кова пирони със звучен ропот...
За теб ще съградя тази крепост
и във всеки камък ще пише вярност...
Ти само ела, и никой не ще разруши,
на силната любов, обграждащите ни стени!
Мечтите си налудничави при нас покани,
извикай твоите капки жизнерадост,
креслото им аз ще измайсторя,
и завивки от нежност...