30 may 2007, 20:38

Крепост 

  Poesía
662 0 1
Ето пак лято, пак пек,
от челото ми се лее пот,
грабнал с ръка чук нелек,
кова пирони със звучен ропот...

За теб ще съградя тази крепост
и във всеки камък ще пише вярност...
Ти само ела, и никой не ще разруши,
на силната любов, обграждащите ни стени!

Мечтите си налудничави при нас покани,
извикай твоите капки жизнерадост,
креслото им аз ще измайсторя,
и завивки от нежност...

© Любовник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Последния стих май не е съвсем перфектен, обаче иначе е много хубаво!
Propuestas
: ??:??