Крепост

Стените се рушат

и ти се открива този нов свят.

На прах се разпиляват,

но всичко е в този сив цвят.

Нали сърцевината очакваш да ти се изпречи?

Стената е това - една преграда,

създадена само да попречи.

Но явно е това - няма го града.

Нищо няма - ярка сивота,

а ти очакваше това - душа цяла,

една необозрима красота.

Поне сега това е - суша бяла.

Отблъсква те - аз зная,

някога градът бе това - цветна градина,

но рани няма в Рая,

а тук се разрази това - огнена картина.

Какво сега ще правиш?

Ще съграждаш онова - старата стена

и пак ще заличиш?

Или ще засаждаш онова - градината една?