Кристална печал
Аз срещнах те изоставен,
небрежно брадясал мъж,
с чело набраздено, страдал
в живота си не веднъж.
В измачкани някакви дрехи,
износени обувки и бледен,
със сърце разбито аз видях те -
видях те аз толкова беден!
То,детето е заспало вече,
като току що притворило очи,
а от теб е толкова далече
и път към него не намираш ти.
Кристална печал да живее,
там, дълбоко видях във очите -
видях болката как зрее,
как пробиват път сълзите!
Останал сам над гроба пресен,
видях те със цвете червено,
нехаещ към живота чудесен -
видях те със сърце сломено!
© Димитьр Димитров Все права защищены