Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

От време на време се спирам

и мисля за някой неща.

Как бих могла да те съдя,

че напусна ме - заради мен.

Опитвах се с тебе да бъда

с характер друг, променен.

Опитвах се маска да слагам

и всеки път роля играех.

В себе си никак не вярвам

Как ме обикна, не знаех.

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

Разкъсвам се бавно. Разбирам!

Живота си от днес ще сменя.

Всяка маска и роля изхърлям.

Всяко друго АЗ от днес забравям.

Нова страница вече отварям.

Да бъда себе си от днес решавам.