31 ago 2007, 23:01  

Крясък 

  Poesía
665 0 1

 

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

От време на време се спирам

и мисля за някой неща.

 

Как бих могла да те съдя,

че напусна ме - заради мен.

Опитвах се с тебе да бъда

с характер друг, променен.

 

Опитвах се маска да слагам

и всеки път роля играех.

В себе си никак не вярвам

Как ме обикна, не знаех.

 

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

Разкъсвам се бавно. Разбирам!

Живота си от днес ще сменя.

 

Всяка маска и роля изхърлям.

Всяко друго АЗ от днес забравям.

Нова страница вече отварям.

Да бъда себе си от днес решавам.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??