Кръговрат

20 авг. 2011 г., 18:12

Поэзия » Философская

468 0 2

Влетя любов, дори в съня,

премина зной и мраз,

разбунено море си - смут навя,

да, знам, че имам час -

да се родя и да умра,

да разруша, да съградя!

Човек съм и нещастен, и щастлив,

и ще ме следва прошка след вина,

ще съм пролял поне една сълза,

грехът ми не ще е пъклен чак,

все ще съм луд по своята мечта,

ще знам - какъв не искам да съм в своя път...

Любов, ще дойдеш на крилатия си кон,

ще бъдеш принц или пък богатир,

аз - Беатриче, влязла в твоя дом,

на твоята трапеза и небесен пир.