Влетя любов, дори в съня,
премина зной и мраз,
разбунено море си - смут навя,
да, знам, че имам час -
да се родя и да умра,
да разруша, да съградя!
Човек съм и нещастен, и щастлив,
и ще ме следва прошка след вина,
ще съм пролял поне една сълза,
грехът ми не ще е пъклен чак,
все ще съм луд по своята мечта,
ще знам - какъв не искам да съм в своя път... ...