14 нояб. 2013 г., 18:01

Кучка 

  Поэзия » Другая
1055 0 1

 

Съдбата ми ме мрази… Кучка…
Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам…

… Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко,
след всяка твоя гадост оцелявах…
Сърцето ми сто пъти с кол набучи,
а после питаше ме - „Как я караш?”
Живея, Кучко,  и напук на тебе
все още дишам и в гърдите ми е топло.
Сърцето ми е втора употреба,
но бие и е живо още.

Мълчиш ли, Кучко?... Ще мълчиш!
Аз сто години няма бях, сега ще викам…
Ще ти крещя, защото ми дължиш...
Длъжница си ми! *Così è la vita...

 

 


*такъв е живота

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • E sì..la vita spesso è una gran figlia di...
    „..сърцето ми е втора употреба,но бие и е живо още..“ - ето това най-много ми хареса!!!
Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »