Съдбата ми ме мрази… Кучка…
Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам…

… Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко,
след всяка твоя гадост оцелявах…
Сърцето ми сто пъти с кол набучи,
а после питаше ме - „Как я караш?”
Живея, Кучко,  и напук на тебе
все още дишам и в гърдите ми е топло.
Сърцето ми е втора употреба,
но бие и е живо още.

Мълчиш ли, Кучко?... Ще мълчиш!
Аз сто години няма бях, сега ще викам…
Ще ти крещя, защото ми дължиш...
Длъжница си ми! *Così è la vita...

*такъв е живота