Кулата

28 дек. 2010 г., 06:57

Поэзия » Белые стихи

554 0 1

И там отдавна спи
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта,
във стогодишна болка...
До смрачаване...
И някъде за нея
може би тъгува принц
от никой непрекръстен.
И може би прелива
пустата му жажда.
А тя отдавна спи.
И сънува ли, сънува...
.....................................

Кулата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения