И къде си сега, когато се нуждая толкова много от теб?
Къде си, когато искам да полетя и тичам след теб?
Къде си, когато се изморих от толкова лъжи и игри?
Къде си, когато искам да погледам само как дъждът навън вали?
Къде си сега, когато виждам слънчевите лъчи?
Къде си, когато искам да избягам и не искам да мисля за отминалите дни?
Къде отиде, когато потрябва ми за да хвана твоята ръка?
Къде си, когато искам да плача, а единственото, което мога, е да крещя?
Къде остана усмивката, която ме държеше жива?
Къде си, сега виждам само следата крива?
Къде отиде, нали се кълнеше, крещеше, вярваше и се надяваше?
Избяга, нормално, както всички, по онази, зелена морава...
© Анна Иванова Все права защищены