И къде си сега, когато се нуждая толкова много от теб?

Къде си, когато искам да полетя и тичам след теб?

Къде си, когато се изморих от толкова лъжи и игри?

Къде си, когато искам да погледам само как дъждът навън вали?

Къде си сега, когато виждам слънчевите лъчи?

Къде си, когато искам да избягам и не искам да мисля за отминалите дни?

Къде отиде, когато потрябва ми за да хвана твоята ръка?

Къде си, когато искам да плача, а единственото, което мога, е да крещя?

Къде остана усмивката, която ме държеше жива?

Къде си, сега виждам само следата крива?

Къде отиде, нали се кълнеше, крещеше, вярваше и се надяваше?

Избяга, нормално, както всички, по онази, зелена морава...