Къде изчезнаха: едно момиче
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше,
сънищата ми познаваше добре.
(А мисълта за него ме болеше
и караше сърцето ми да спре.)
Сега жена ми ризите ми глади
и всяка сутрин прави ми кафе.
Не ме пронизва вече изненадано
с очи като кафяво кадифе. ...