Къде отива Любовта, когато ни напусне?
Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?
Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?
Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...
...
За кратко спира на ръба... Да ни спаси?
О, не, не би посмяла.
Вина и сълзи в нашите очи.
Какво ли друго е видяла?
За кратък миг превръща в прах
блянове, мечти желани
и с тиха стъпка пак към тях,
с протегнати широко длани
събира и надежди - безнадеждно разпиляни.
...
И пропастта - бездънна и жестока,
безмилостно и ледено обгръща,
хладнокръвно тялото ни напосоки
пронизва и тъга от спомените връща.
Падайки стремливо все надолу,
отричайки се от живота свят,
тялото ни безпощадно голо
преминава от измислен в реален свят.
...
Високо над скали и камъни зловещи,
гордо вдигнала глава напред,
измамващо наивен поглед свежда,
с перлена усмивка Любовта посреща
следващия, сляпо влюбен, скитник клет.
© Гергана Златева Все права защищены