Къде отива Любовта, когато ни напусне?

Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?

Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?

Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...

...

За кратко спира на ръба... Да ни спаси? 

 О, не, не би посмяла.

Вина и сълзи в нашите очи.

 Какво ли друго е видяла?

За кратък миг превръща в прах 

блянове, мечти желани

и с тиха стъпка пак към тях,

с протегнати широко длани

събира и надежди - безнадеждно разпиляни.

...

И пропастта - бездънна и жестока,

безмилостно и ледено обгръща, 

хладнокръвно тялото ни напосоки

пронизва и тъга от спомените връща.

Падайки стремливо все надолу,

отричайки се от живота свят,

тялото ни безпощадно голо

преминава от измислен в реален свят.

...

Високо над скали и камъни зловещи,

гордо вдигнала глава напред,

измамващо наивен поглед свежда, 

с перлена усмивка Любовта посреща

следващия, сляпо влюбен, скитник клет.