Всичко вече от мен те отнема:

хора, думи, усмивки, коли..

Свърши, дано е навреме.

Всяка мъка дано преболи.

Къде си? - дървото ме пита

(ти го помниш, то расна до нас).

Май че нищичко нямаме скрито,

щом дървото ме пита с глас.

Теб те няма! - оградата чува

(ти я помниш - сковах я веднъж

и по нея все още пътуват

гласове и рисунки и дъжд...)

Как да кажа къде си?

Не бива, но дано да е хубаво там

и   дано  ти да бъдеш щастлива.

Нищо друго не искам да знам!