Къде си, щастие, кажи,

къде си, в мрака ли се скри,

зад хиляди изгубени планети,

зад купища посърнали мечти?

Къде си, щастие, кажи,

защо се криеш онемяло,

ела в нощта, със мен плачи,

във сън дълбок ли си заспало?

Къде си, щастие? Не казваш!

Адреса си от мен ли скри,

в годините да се спотайваш

не се ли вече умори?

Зад облак тъмен ли се притули,

или се сгуши в тишината,

аз все те викам, ти не чу ли?

Не ме орисвай със сълзата!

Къде си, щастие, кажи,

любов ми дай, дори на заем,

с лъчите утринни ме целуни,

за тебе колко да мечтая?

Къде си, щастие, ела,

яви се, моля те, накрая,

аз чакам твоите очи,

по устните ще те позная!