Къде си, щастие, кажи,
къде си, в мрака ли се скри,
зад хиляди изгубени планети,
зад купища посърнали мечти?
Къде си, щастие, кажи,
защо се криеш онемяло,
ела в нощта, със мен плачи,
във сън дълбок ли си заспало?
Къде си, щастие? Не казваш!
Адреса си от мен ли скри,
в годините да се спотайваш
не се ли вече умори?
Зад облак тъмен ли се притули,
или се сгуши в тишината,
аз все те викам, ти не чу ли?
Не ме орисвай със сълзата!
Къде си, щастие, кажи,
любов ми дай, дори на заем,
с лъчите утринни ме целуни,
за тебе колко да мечтая?
Къде си, щастие, ела,
яви се, моля те, накрая,
аз чакам твоите очи,
по устните ще те позная!
© Красимир Трифонов Всички права запазени