По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение,
сме донесли, та вечно е гладна,
тази плът, и душата къде ни е?
Даже седем небета да паднат,
в битието си кротко залутани,
съвеста ни след другите крета
и все чакаме Господ на скута ни,
да изпусне случайно късмета. ...