22 авг. 2024 г., 21:50

Където спят душите 

  Поэзия » Философская, Гражданская
5.0 / 7
329 2 9
Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи,
унесен е в безбрежност
и дави всеки дъх във мъртвата тъма.
А вятърът пищи,
налага с яд дърветата,
оставяйки студена, болезнена следа.
И още по-ядосан,
със ноктите си кървави ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Георгиева Все права защищены

Предложения