Където спят душите
Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи,
унесен е в безбрежност
и дави всеки дъх във мъртвата тъма.
А вятърът пищи,
налага с яд дърветата,
оставяйки студена, болезнена следа.
И още по-ядосан,
със ноктите си кървави
дълбае слепоочията на мъчната съдба,
превръщайки ги в празни,
сиво-черни ями,
удавени в които,
във грях и кал, и кръв,
дълбоко спят душите,
увити във воали,
ушити от вина и
статична, сива скръб...
Където спят душите,
там вечен, черен мрак е,
на вярата ръцете са скършени надве,
те само във съня им
ще галят ги със нежност,
а фини, бели пръсти ще сочат накъде
очаква ги със трепет
любовно светлината,
която ще засвети в просъничния ден,
когато всички слепи
внезапно се събудят
и впият жаден поглед във синьото небе.
Тогава ще се съмне.
© Анита Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аплодисменти.
Поздравявам те. -
харесва ми 🎀
-
Въздействащо. Силно. Докато го четях , си спомних за ,, Матрицата " 1 част и Дантевия ,, Ад " . Благодаря ти.
-
Благодаря!
-
Хубаво пишеш.
-
Впечатляващо!
-
Има те, има те. Благодаря ти ❤️
-
В анализите ме няма, само мога да кажа следното - брилятна работа. Емоцията, вплетена в редовете, метафорите, образността, абе всичко. Стихотворно съвършенство.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Живко Делчев, мога само да се радвам, че откривате междутекстова аналогия с "Ад", може да ми разкажете повече, би ми било интересно да прочета. А за "Матрицата" - когато писах това стихотворение, имам спомен, че през съзнанието ми преминаха няколко сцени точно от първа част, така че се изненадах от коментара Ви.
Отново - благодаря!