Във парка кривите пътеките
отвеждат ме в сакрален кът.
Олющените бели пейки
на слънцето след дъжд сега блестят.
От тях са три без облегалки,
четвъртата ни гледа с гръб.
Едно момиче нечии коси грижовно гали
и влюбено и двамата мълчат.
На пейката, която чезне в сянка,
под клоните на мрачното дърво
е друга двойка - непознати,
обсъждащи загубен таен път. ...