11 окт. 2009 г., 20:54

Къдриците на сивия паваж 

  Поэзия
548 0 2

   Къдриците на сивия паваж

от вятъра на стъпките

се люшкат.

Видях - тролеят пребледня.

С вратите си изпсува шумно.

Усещам колко съм сама.

Детето ми си купи семки.

И чопли.

После - (искам малко време),

ще кажа нещо. Даже ще го плесна.

© Мария Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??