Къдриците на сивия паваж
от вятъра на стъпките
се люшкат.
Видях - тролеят пребледня.
С вратите си изпсува шумно.
Усещам колко съм сама.
Детето ми си купи семки.
И чопли.
После - (искам малко време),
ще кажа нещо. Даже ще го плесна.
© Мария Илиева Всички права запазени