21 апр. 2009 г., 12:21

Кълбо 

  Поэзия
377 0 1
КЪЛБО
Загърбих толкова любими -
бягат несбъднатите срещи.
Сриват в спомени лавини.
Завихрят ме ветрове горещи.
Сърцето ставало голямо,
когато получавало любов.
Оставаш ти, едничка само.
Съдбите ни, обвити в кълбо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??