tazi_koqto (Илица)
42 9
18 июн. 2006 г., 20:20

Към бъдещия випуск 07 

  Поэзия
758 0 3
Безбройни упреци и множество терзания
изпълват сивия ни скучен делник.
На глупави подробности обръщаме внимание
в отчаян опит да прикрием колко сме безцелни.

Кое ни водеше? Какво ни спира днес?
Нима допуснахме да станем като всички?
Загинали амбиции сънуваме нощес,
а денем лъжем огледалото, че го обичаме.

Къде отиваме, колеги Непокорни?
Не чувствате ли, че изгубваме контрол?
Да спрем за миг и да потърсим помощ!
Ако ли не, то пътят е единствено надолу.

© Илица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и от мен!Хенри
  • хм... стихът е превъзходен! давам ти 6+
    но не мога да се съглася с идеята. вяра->мечта->амбиция->успех->щастие->любов ^^ ето това е моята представа за тези последни 5 години в гимназията...един ден ще се връщаме и ще се молим те да се върнат, но уви затова номера е просто да надграждаме, но и да гледаме трезво на света си- нито твърде оптимистично, нито толкова песимистично
  • Много вярно си го казала! 6
Предложения
: ??:??