Безбройни упреци и множество терзания изпълват сивия ни скучен делник. На глупави подробности обръщаме внимание в отчаян опит да прикрием колко сме безцелни.
Кое ни водеше? Какво ни спира днес? Нима допуснахме да станем като всички? Загинали амбиции сънуваме нощес, а денем лъжем огледалото, че го обичаме.
Къде отиваме, колеги Непокорни? Не чувствате ли, че изгубваме контрол? Да спрем за миг и да потърсим помощ! Ако ли не, то пътят е единствено надолу.
хм... стихът е превъзходен! давам ти 6+
но не мога да се съглася с идеята. вяра->мечта->амбиция->успех->щастие->любов ^^ ето това е моята представа за тези последни 5 години в гимназията...един ден ще се връщаме и ще се молим те да се върнат, но уви затова номера е просто да надграждаме, но и да гледаме трезво на света си- нито твърде оптимистично, нито толкова песимистично
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.