Когато се протегнеш и не можеш да простиш,

прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;

и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във  

крах, виждаш че си сам  и оставяш само прах.

Повярвай си,  недей да губиш своят курс -

ти ставай, трябва да изпълниш своят тур;

тълпата пак те сочи с пръст,  недей, а ти цъфтиш, 

но никой няма как да знае, че действително тъжиш. 

И всеки тук ще гледа в теб,  защото ти вървиш -

не спираш и не хленчиш дори и да кървиш,

успехът е съпътстван - от смисъл да си жив,

но колкото и да загубиш -  ти ще си щастлив.

Намираш своя тласък, бъди сърцето си -

и нямаш избор, нямаш, то бие - чуй го ти,

това е твоят път - открий съдбата си, е, трябва 

сам да си простиш,  за да  бъдеш най-щастлив!!!