Когато се протегнеш и не можеш да простиш,
прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;
и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във
крах, виждаш че си сам и оставяш само прах.
Повярвай си, недей да губиш своят курс -
ти ставай, трябва да изпълниш своят тур;
тълпата пак те сочи с пръст, недей, а ти цъфтиш,
но никой няма как да знае, че действително тъжиш.
И всеки тук ще гледа в теб, защото ти вървиш -
не спираш и не хленчиш дори и да кървиш,
успехът е съпътстван - от смисъл да си жив,
но колкото и да загубиш - ти ще си щастлив. ...