21 мая 2008 г., 00:13

Към съкилийниците 

  Поэзия » Другая
946 0 3

Подтикват ме към престъпление,

а аз се дърпам и не ща!

От последното си провинение,

поука взех - да не греша!

 

 

Но ме молят пак да сбъркам

съкилийниците дяволити,

но черното аз още търкам

от ръцете си протрити!

 

 

Затуй сега те нека бягат,

а аз оставам да лежа!

Куфар няма те да стягат,

но греховете им тежат!

 

 

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вълчо бате, не спирай да пишеш и да радваш..."девойчето" че ако вземеш да спреш може и да я стегне...критическата Боже какво доживях?!!!

    Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!
  • Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е
  • Само така.
Предложения
: ??:??