21.05.2008 г., 0:13 ч.
Към съкилийниците
Подтикват ме към престъпление,
а аз се дърпам и не ща!
От последното си провинение,
поука взех - да не греша!
Но ме молят пак да сбъркам
съкилийниците дяволити,
но черното аз още търкам
от ръцете си протрити!
Затуй сега те нека бягат,
а аз оставам да лежа!
Куфар няма те да стягат,
но греховете им тежат!
© Милица Игнатова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е
-
Само така.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!