Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото
с една стара подкова
по устието на времето
зад гърба ми захвърляна...
Детелини за щастие
си намирам в тревите,
с четирилистно наричане
да туптят до гърдите.
Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухания моя син Рай
пак с очи във небето намирам.
© Евгения Тодорова Все права защищены
привлича твоят красив Рай:
"Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухание моя син Рай
как сочи очи във небето намирам.
Поздрав за постигнатата творба, Евгения и лека вечер!