Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
12 may 2015, 14:18  

Към сърцето на Май 

  Poesía » Otra
396 0 1

Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.

И се ражда началото
с една стара подкова

по устието на времето
зад гърба ми захвърляна...

Детелини за щастие
си намирам в тревите,
с четирилистно наричане
да туптят до гърдите.

Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухания моя син Рай
пак с очи във небето намирам.

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кратко, но красиво и изпълнено с вълнение стихотворение.Преминала през Ада и стигнала до края измит от блясъка на сълзите отново те
    привлича твоят красив Рай:
    "Към сърцето на Май
    с дъх на рози пак тичам.
    Сред ухание моя син Рай
    как сочи очи във небето намирам.
    Поздрав за постигнатата творба, Евгения и лека вечер!
Propuestas
: ??:??