4 апр. 2007 г., 12:47

Към утрото 

  Поэзия
2629 1 15
                       Забързана към утрото вървя,
                               протегнала ръце да го прегърна,
                               отпивайки най-ранната роса,
                               със него да се срещна искам първа.


                               И слънцето когато заблести,
                               събудено от облаците бели,
                               частица светла в моите очи,
                               когато ме погледне да остави.


                               И вятърът когато зашуми
                               игриво във вековните дървета,
                               със пръстите си моите коси,
                               да гали нежно - сякаш за последно.


                               Забързана към утрото вървя,
                               протегнала ръце да го прегърна,
                               отпивайки най-ранната роса...
                               И цяла в утро аз да се превърна!

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??