4.04.2007 г., 12:47 ч.

Към утрото 

  Поезия
2639 1 15
                       Забързана към утрото вървя,
                               протегнала ръце да го прегърна,
                               отпивайки най-ранната роса,
                               със него да се срещна искам първа.


                               И слънцето когато заблести,
                               събудено от облаците бели,
                               частица светла в моите очи,
                               когато ме погледне да остави.


                               И вятърът когато зашуми
                               игриво във вековните дървета,
                               със пръстите си моите коси,
                               да гали нежно - сякаш за последно.


                               Забързана към утрото вървя,
                               протегнала ръце да го прегърна,
                               отпивайки най-ранната роса...
                               И цяла в утро аз да се превърна!

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??