daik (Георги Динински)
355 483
25 янв. 2007 г., 01:09  

Кънтри 

  Поэзия
714 0 2

Тя е усмивка за нощта,

като луна във звездния безброй.

Прекрасен сън си има тя:

Един далечен Илинойс.

Тя помни езерните брегове

на заливи изпълнени с покой

Тя пази още залезно небе

над тих, далечен Илинойс.

Едва ли ще я впечатля със Стряма

със вирове пресъхващи от зной,

в съня й все ме няма ,няма..

далечен ми е Илинойс.

Понякога сънува Ниагара,

Понякога мечтае си за дом…

Аз имам си Калоферско Пръскало

и… “green, green grass of my home”

© Георги Динински Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??