25 янв. 2007 г., 01:09  

Кънтри 

  Поэзия
758 0 2
Тя е усмивка за нощта,
като луна във звездния безброй.
Прекрасен сън си има тя:
Един далечен Илинойс.
Тя помни езерните брегове
на заливи изпълнени с покой
Тя пази още залезно небе
над тих, далечен Илинойс.
Едва ли ще я впечатля със Стряма
със вирове пресъхващи от зной,
в съня й все ме няма ,няма..
далечен ми е Илинойс. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Все права защищены

Предложения
: ??:??