Кънтри

25 ene 2007, 1:09 2016-07-13T10:28:33+03:00

Poesía

715 0 2

Тя е усмивка за нощта,

като луна във звездния безброй.

Прекрасен сън си има тя:

Един далечен Илинойс.

Тя помни езерните брегове

на заливи изпълнени с покой

Тя пази още залезно небе

над тих, далечен Илинойс.

Едва ли ще я впечатля със Стряма

със вирове пресъхващи от зной,

в съня й все ме няма ,няма..

далечен ми е Илинойс.

Понякога сънува Ниагара,

Понякога мечтае си за дом…

Аз имам си Калоферско Пръскало

и… “green, green grass of my home”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-01-25T10:46:51+02:00

Браво Дайк!
Чудесен си!
Албиция (Йорданка Гецова)

2007-01-25T10:03:33+02:00

И това че имаш калоферското пръскало и куп още неповторими неща е най- хубавото в живота! Много хубав стих!