Някой ангел несръчен в Господния храм разпиля
дълъг наниз от перли и ледени сини мъниста.
И над стария град се прихлупи – и дълго валя
тих снежец – и написа живота ни сякаш начисто.
После плете дантели в стъклата ни потни среднощ.
Престрашено врабче свойте стъпчици тихи остави.
И се любихме дълго – и дълго! – под лунен разкош,
в барабанния тропот на всички сърдечни октави.
Аз не ти обещах да сме винаги заедно с теб.
Само утре да бъдем кълбо от кълчища и възли.
Непознатият вън, който иде да ни разплете,
дълго в храстите шипкови, смаян, издраскан ще зъзне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайних случаях с конкретным указанием на нарушение и наличием доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!