Къщата е пуста

Мамо,

къщата е пуста,

и толкова е страшно,

тихо, като че е сън.

И все те търся, мамо,

и бягам в спомени,

но те не могат да те върнат,

истинска и жива.

Остава мъката в душата,

разкъсваща до болка,

а тебе все те няма,

мамо...

Понякога си мисля,

ще се събудя от кошмара,

ще бъдеш пак до мен.

Но не...

При мене идва, вместо теб,

единствено скръбта.